Класиката на бритaнската група Oasis “Live Forever” е обявена за indie химн на всички времена от списание NME. По иронично стечение на обстоятелствата на второ място се нарежда “Smells Like Teen Spirit” на Nirvana, която често е посочвана от Noel Gallagher като вдъхновение за написването на неговата песен.
Тук можете де видите творчеството на любимия ми музикален фотограф Alyssa Scheinson. Нейни снимки са били излагани в SOHO, музея на Мадам Тюсо и MOMA. Надявам се да ви харесат:
The Charlatans ще вземат участие на следните европейски фестивали това лято. Вземете си бански и преживейте на живо една от най-легендарните групи, основала MaDchester вълната на Острова през края на 80те:
EOLICA FESTIVAL, Tenerife
July 14
Info: www.eolica.es. Tickets: www.ticktackticket.com
NATURAL MUSIC FESTIVAL, El Ejido, Spain
4th August
Info: www.naturalmusic.es. Tickets: www.ticktackticket.com
Johnny Borrell, вокалист на нашумялата британска банда Razorlight, ще смени за кратко тесните дънки и китарата с футболен екип, за да се включи в традиционния благотворителен турнир по футбол Celebrity Soccer Six.
Събитието ще се проведе на стадиона на West Ham – Upton Park на 20ти май. Borrell ще бъде капитан на тима, в който ще играят и останалите членове на групата – Andy, Carl и Bjorn. Razorlight планират да впишат името си редом до тези на досегашните победители Blur, Robbie Williams, The Darkness и Kasabian.
Kula Shaker обявиха издаването на третия си поред студиен албум. Той ще бъде предшестван от подгряващо турне на групата в Обединеното Кралство, включващо следните дати:
Tues June 12 – Manchester: Academy 3
Wed June 13 – London: Hoxton Bar and Grill
Fri June 15 – London: Bush Hall
Sat June 16 – Bristol: Thekla
Sun June 17 – Nottingham: Rescue Rooms
Наскоро стана ясно и заглавието на предстоящия албум, както и подредбата на песните:
STRANGEFOLK
1. ‘Out On The Highway’
2. ‘Second Sight’
3. ‘Die For Love’
4. ‘Great Dictator (of the free world)’
5. ‘Strange Folk Narration’
6. ‘Song of Love/Narayana’
7. ‘Shadowlands’
8. ‘Feel That I Am’
9. ‘Hurricane Season’
10. ‘Ol’ Jack Tar’
11. ‘Dr Kitt’
12. (Bonus Track) ‘Super CB Operator’/'Persephone’
The Knife “Silent Shout – An Audiovisual Experience” получава международната си филмова премиера на манчестърския Futuresonic Festival този уийкенд. Филмът, записан по време на концерта на групата в Гьотеборг през април 2006, включва визуализации на Андреас Нилсон и представлява зрелищен аудио-визуален спектакъл от едно от най-концептуалните шоута в света. The Knife имаха само няколко участия на живо миналата година и ако не сте били сред щастливците, насладили се на живо на някой от концертите, това е перфектният начин да видите какво сте пропуснали. Премиерата е със свободен вход и ще се проведе в Bugged Out! (Манчестър).
Албумът на The Knife “Silent Shout” се възприема от критиката като модерна класика и е сравняван с най-силните творби на Bjork, Kraftwerk и Aphex Twin. Филмът ще бъде издаден на 2ри юли и като част от deluxe изданието на “Силент Shout”, простиращо се на 3 диска.
През август 2007 Blur планират да се върнат обратно в студиото. Според близки до групата източници Graham Coxon е сключил примирие с бившите си колеги и също ще вземе участие в проекта.
четворката от Колчестър е резервирала известно лондонско студио за седмица през август, но ще продължат със записите единствено ако установят, че могат да творят пълноценно заедно.
“Започваме работа това лято. Graham също ще се включи. Ще видим дали още ни бива – ако не, мисля, че ще престанем.” – казва Alex James
“Имахме доста разногласия около напускането на Graham, но в момента се погаждаме доста добре. Надяваме се, че сесиите ще бъдат ползотворни, но не си правим и големи илюзии. Ако нещата не потръгнат по план в студиото, ще сме щастливи да се откажем с мисълта, че сме дали всичко от себе си.”
Spitting Off Tall Buildings са четири думи за пет човека, които, обединени заедно, правят едно – една група, олицетворяващта целия чар на Източен Берлин. В музиката им могат да бъдат усетени влияния от Hüsker Dü, Pixies, Black Flag, Fugazi, Mclusky, отговорни за инцидентните изяви с двама басисти, или Sonic Youth… Влияния, изразяващи се в шума, пънка, мелодията, динамиката, интензивността на The Spits, както често ги наричат феновете, или просто във видимото удоволствие, с което петорката прави музика заедно. Стилът им не може да се вкара в границите на един единствен жанр, като например пънк, indie или hardcore, а съдържа в себе си всичко това и още нещо.
“Когато започнахме, искахме да генерираме възможно най-голямо количество енергия и си мислехме, че това може да бъде постигнато, като свирим шумно на високи обороти. Но същевременно забравихме, че много често това изнервя хората след 15-20 минути слушане. А и нас самите също. Тогава открихме, че бързите части стоят по-добре, следвани от тихи… И това характеризира звученето на първия ни албум, носещ името на групата.”, обяснява Paule – китарист и беквокалист на Spitting Off Tall Buildings.
Времето, преди първият албум на Jana, Paule, Gregor, Andre и Niels да види бял свят, The Spits прекарват, както повечето групи в началото на кариерата си, в концерти, концерти и пак концерти и участия на различни фестивали. Без значение пред колко хора, стига бандата да е в движение и на път с главната цел всеки концерт да е по-добър от предходния. Защото, както самите те казват, безцелното мотаене не им е по вкуса.
Първото EP, съдържащо 6 песни следва ранните дема. Групата виза в студио с Moses Schneider (Tocotronic, Beatsteaks) и Gordon Rafael (The Strokes). “Записах ‘Questions & Аnswers’ още при първия дубъл”, спомня си Jana, отговорна за вокалите на Spitting Off Tall Buildings и една от най-популярните млади актриси в Германия, “Moses и Gorden казаха ‘Беше страхотно!!!’ Отначало не бях сигурна, защото записът започва с лека грешка, но после разбрах, че именно това го прави по-интересен и енергичен, което е по-важно от това да бъде перфектен.”
Със Spitting Off Tall Buildings никога не е скучно. Или човек бива грабнат моментално от музиката, или се концентрира върху текстовете, научавайки повече за живота на хората в групата, защото това не са прости истории за всекидневието, а за нещо скрито доста по-дълбоко. Може би в началото е трудно да се привикне към тях, защото както повечето групи, те също са имали своите върхове и на няколко пъти са удряли дъното. Но с нов албум, озаглавен “Good Night And Good Luck”, който е проектиран да взриви германския ъндърграунд след броени дни, бъдещето изглежда повече от добро за Spitting Off Tall Buildings. Така че, ако случайно попаднете на техен концерт, пригответе се да бъде шумно!
www.spittingofftallbuildings.de
www.myspace.com/spittingofftallbuildings
Автор: Stroeja |
Източноберлинският клуб Postbahnhof е пълен, още щом отваря врати и група верни фенове веднага заема позиции пред самата сцена. До началото си концертът ще бъде разпродаден почти напълно. Без съмнение, Brett Anderson има все още своята армия ценители на добрия британски саунд, която няма да го изостави току така. Със своята група Suede, заедно с Blur, Pulp и Oasis, той изгради огневата мощ на BritPop движението през 90-те години. С едноименния си дебютен албум и наследника му “Dog Man Star” бандата, дължаща до голяма степен славата си на хипнотичните вокали на Anderson и гениалните мелодии и умелото боравене с китарата на Bernard Butler, поставя мащаби и проправя път за втората вълна банди от Острова, като Travis, Mansun и Embrace. Но Suede отдавна са история и след кракотрайно събиране с Butler под името The Tears, сега Brett Anderson е на турне с първия си истински солов албум, носещ непретенциозно неговото име.
Той прави добро впечатление още с пристъпването на сцената. Прясно подстриган, отпочинал и елегантно облечен посяга към микрофона, придружаван от четиричленна група, в която изненадващо се забелзва оригиналният басист на Suede – Mat Osman. Brett открива соловата си изява с “То The Winter”, може би най-емоционално заредената песен от новия му диск. Днес той изпълнява почти всичко от последния си репертоар и то в същата последователност, в която песните са подредени в албума му. Това би могло да се оцени от някои като недостатък, защото прави концерта предсказуем, но как по добре би могла да се предаде на живо концепцията, криеща се зад новия албум, в който Brett е инвестирал повече от три години? Той успява да придаде на песните нов заряд и енергия, липсващи в студийните версии, и ги прави да звучат не отпуснато и лежерно, а като самоуверени и твърди заявления, с които да си проправи път отново до върха в британския рок – там, където, по всичко личи, се чувства най-комфортно. Може би, ако албумът беше продуциран със същите агресивни китари и пробивни барабани, щеше да избегне предимно негативните, до голяма степен незаслужени, критики, които получи с излизането си.
С тази промяна в аранжиментите, вече не прочувствената двойка “Scorpio Rising” / “Love Is Dead”, а агресивната “Dust and Rain” се превръща в център на концерта, следвана от класиката на Suede “By The Sea” и колаборацията с норвежците от Pleasure “Back To You”. Всеки усеща, че нещо ще се случи. Защото новият материал е на достатъчно високо ниво, но феновете, сред които и група българи, облечени с фланелки на Suede и размахващи плюшени прасета в чест на първото име на групата (“We Are The Pigs”), очакват още песни от доброто старо време. И Brett не ги разочарова, излизайки сам на сцената за изненадващ акустичен сет, включващ освен всичко останало и превърналата се в химн на влюбените “The Wild Ones”. По време на соловото си изпълнение Mr Anderson охотно говори с публиката и не се притеснява да изпълнява желания за песни, преди на сцената отново да се качи останалата част от бандата и бившият фронтмен на Suede да даде наистина газ. Той танцува, търси контакт с феновете и използва прословутото си чувство за хумор, оправдавайки напълно славата си на нарцис.
С някои от най-големите хитове на Suede, като “Can’t Get enough”, “Trash” и “Beautiful Ones”, чийто припев Brett дори не трябва да пее сам, а просто оставя на публиката да свърши неговата работа, никой не остава разочаровен. Тази или онази песен от някой албум на Suede би била на място и би направила вечерта още по-перфектна, но лично за мен това беше нагледен пример за това, което аз наричам “Андерсънови приказки”.
Автор: Иван Милев (Shakermaker)
Снимки: Надя Михова
По повода излиза албум с най-големите хитове на бандата, озаглавен ‘Fresh As A Daisy’. Това е антология, която обхваща синглите от цялата кариера на James и включва хитове като Sit Down, Born of Frustration и Laid. Дискът дебютира директно на #12 в Обединеното кралство. Скоро предстоят премиерни дати и за останалите територии. Вътре са включени също така и две нови парчета – ‘Who Are You’ и ‘Chameleon’.